Страховете

  •   Понякога децата се страхуват не само от новото, но и от познатото. 

    Децата, настанени в приемни семейства, имат различни страхове, свързани със специфичната житейска ситуация, в която се намират. Страхуват се във всеки етап от процеса по приемна грижа - когато предстои настаняването им в приемно семейство, когато вече са там и когато им предстои да го напуснат.


    Страх от непознатите хора и новото място

    При настаняване в приемно семейство детето напуска мястото, в което e живяло дотогава, и се разделя с хората, които са се грижили за него. Те може да са негови родители, близки, екип от дома за деца, в който е било отглеждано, както и децата в този дом.

    Детето, което ще бъде настанено в приемно семейство, има притеснения от преместването на непознато място. То може да не изразява тези чувства с думи, но определено се чувства притеснено, дори и животът му в институция да не е бил щастлив. Детето не знае дали в приемното семейство ще се чувства по-добре, по същия начин или по-зле.

    Когато се преместват при приемници, децата си задават различни въпроси:

    • Как се казват хората, при които отивам?
    • Защо отивам при тях?
    • Как да ги наричам?
    • Какво ще знае за мен семейство, при което отивам?
    • Колко деца има това семейство? Момичета или момчета са те? На колко години са? Имат ли куче? А то хапе ли?
    • Какво е мястото, където живее семейството, при което отивам?
    • Защо трябва да се местя от мястото, където съм живял досега?
    • В какво съм сгрешил?
    • Моите родители ще знаят ли къде съм? Как мога да се свържа с тях, ако имам нужда? Кога ще видя отново родителите си/предишните грижещи се за мен?
    • Къде ще бъдат моите братя или сестри? Какво ще се случи с тях?
    • Ще трябва ли да ходя на училище (различно училище)? Какво ще стане с нещата, които съм притежавал досега?


    Страховете на настаненото дете

     След настаняването на детето в приемното семейство продължава процесът на адаптирането му. Детето изпитва страхове като:

    • Дали ще ме харесат?
    • Дали ще ме одобрят?
    • Дали ще ме обичат?
    • Дали ще ме изоставят?
    • Дали ще се разбирам с децата в семейството?
    • Колко време ще стоя в приемното семейство?

    Децата имат притеснения и от непознати неща в дома на приемното семейство, които на пръв поглед изглеждат съвсем обичайни.

    Това могат да бъдат различни уреди - най-често домакински; мебели; съоръжения и други неща, които са характерни за един обикновен дом.

    В много случаи те са непознати и странни за приемните деца, особено ако са били отглеждани в институция. На тях им е необходим период на адаптиране и придобиване на нови знания и навици. В началото всичко в дома на приемното семейство е ново за тях.

    Ако приемните родители имат домашни любимци, детето може да изпитва страх от тях в началото. Тогава е необходимо приемните родители да успокоят страховете на детето, за да може то постепенно да ги преодолее и да установи положителни отношения с домашния любимец.


    Страхът от раздялата

     

    Причините, поради които би могла да настъпи раздяла между детето и приемното семейство, са различни:

    • завръщане на детето в биологичното му семейство;
    • осиновяване на детето;
    • навършване на пълнолетие и/или желание от негова страна да живее самостоятелно;
    • ако детето се премества от краткосрочна в дългосрочна приемна грижа или при друго приемно семейство;
    • ситуацията в живота на приемното семейство се е променила и то не може да се грижи повече за детето;
    • конфликти между приемното дете и родителите.

    При тези различни ситуации детето изпитва различни страхове като:

    • Какъв ще бъде животът ми оттук нататък?
    • Дали ще мога да свикна без приемните си родители?
    • Дали ще поддържам контакт с тях? Аз ли съм виновен, че трябва да се разделя с приемното семейство?

    Много трудна за детето и семейството е раздяла, породена от неразбирателство помежду им.

    Тогава и двете страни изпитват вина.

    Важно е приемните родители да признаят на детето или юношата, че раздялата не се дължи само на неговото поведение, но и че те са допуснали грешки.

    И двете страни се нуждаят от подкрепата на специалисти, за да могат постепенно да преодолеят страховете и чувството си за вина.


    Полезни практики от опита на социалния работник

     

    • Приемното семейство може да направи книга за себе си, която да представи на детето. Тя може да включва снимки на членовете на семейството и на домашните любимци, описание на дома, подробности за хобитата на родителите, как прекарват времето си заедно, какви неща харесват, как отбелязват важни събития за тях и др. Книгата може да бъде дадена на детето от социалния работник, преди то да се срещне със семейството. Информацията в нея може да бъде обсъдена с детето. Тя би трябвало да успокои някои от неговите страхове.
    • Дори за много кратко време - например в колата, напът за настаняването, социалният работник може да подготви детето. Служителят и приемните родители трябва да очакват неговите въпроси и да са сигурни, че могат да отговорят на тях. Бързите списъци са много полезни във време, когато толкова много неща се случват едновременно.
    • Подготовката на детето и семейството започва преди фактическото преместване на малчугана при приемните родители, с изключение на спешните настанявания. В този предварителен етап много от въпросите на детето получават своите отговори и успокояват до голяма степен страховете му.
    • Осъществяване на срещи между приемното семейство и детето. Първото посещение се осъществява на мястото, където живее малчуганът. Следват няколко срещи на това място. След това детето посещава дома на приемното семейство. Постепенно посещенията на детето при приемното семейство стават по-чести и за по-продължителен период от време, докато то бъде настанено за постоянно.
    • Осъществяване на срещи с хората (човека), които са се грижили за детето. Те би трябвало да дадат най-пълна информация за него - характер, навици, любими занимания, реакции и действия. Детето трябва да се чувства спокойно от това, че човекът, който се грижи за него в момента, и бъдещия му приемник са загрижени за него и се уважават взаимно. Хората, които са полагали грижи за малчугана досега, могат да дадат някои прпоръки на приемниците. За приемните родители също е важно да са се срещали с тях, тъй като те са важни за детето.
    • Осъществяване на срещи между социалния работник и приемното дете. По време на тези срещи служителят се консултира с приемното дете за неговите мнения и чувства. Възможно е то да се чувства сякаш няма власт или контрол над това, което се прави за него. Ето защо се дава време да помисли и да зададе въпроси, за да се затвърди неговото самочувствие и да се почувства разбрано. Детето трябва да знае, че възрастните контролират нещата и ще вземат крайното решение, защото това е прекалено страшна задача за него. По време на срещите си със семейството соцалният работник обсъжда дали детето се адаптира добре към тях.