Има ли специфични прояви детето, отглеждано в институция

  • 30 Юли 2015

    За всеки е ясно, че институционалната грижа не е най-добрата грижа за изоставените деца. Липсата на постоянна обгрижваща фигура лишава детето от най-важните фактори за нормалното психично развитие - непрекъсната последователност от връзка със значим възрастен, емоционално обгрижване.

    Колкото повече са фигурите, които се грижат за детето, толкова повече намалява неговата способност да се привързва, а чувствата му се притъпяват. Чувството за загуба, което преживяват осиновените, най-често се проявява в поведението им като тъга и депресия. Етапите на скръбта, през които минава едно изоставено дете, включват гняв и протест, чувство на безнадежност и отчаяние, отчуждение и накрая примиряване.

    Подсъзнателният страх от евентуални загуби предизвиква тревожност у детето, която в зависимост от темперамента си то изразява по два начина - или се държи провокативно с родителите си, опитвайки се да ги накара да видят хаоса вътре в него; или се затваря в себе си, изолира се от тях и проявява психосоматични симптоми. И двата вида реакции предпазват детето от бъдещо влошаване на психиката. Важно е кандидат-осиновителите да бъдат запознати с тези симптоми, да бъдат обучени да ги разпознават и най-вече да се научат да ги придружават, т.е. да придружат детето в неговото страдание и по този начин да изградят доверието между себе си и детето.