Рецепта за търпение - част 2

  • 13 Окт 2011

    Предлагам ви нашата история, една рецепта и малко смешни и тъжни мигове, които имахме ние – осиновителите на Малечка в първите 4 месеца.


    Четка с екстракт от лют пипер


    Един от най-големите ни проблеми в началото е как да поставим граници, как да й обясняваме кое е вредно и опасно, как да не я разглезим. Всички наоколо ни повтарят да не я разглезим сега, както се случвало с дълго чаканите деца.
     

    Всъщност тя е толкова внимателна, толкова притеснителна и в същото време с толкова чиста душа, че сърце не ти дава да й забраняваш или да я възпираш за нещо. Опитахме се да й обясним, че който не слуша, ще отиде на терасата. Ама на нея терасата толкова й хареса, че това хич не я плаши. Всъщност за няколко седмици тя започна да различава интонациите ни и да разбира кога не трябва да прави белички. Разбира се, непрекъснато ги прави. Но водим разговори на четири очи. Клякаме двете или с татко си и си обясняваме всичко. Действа. Не винаги, но пък всеки път си обясняваме. Тя на мен също вече.
     

    Единственото нещо, към което подходихме доста твърдо от втората нощ, беше записването с пръстче в устата. На втория ден намазахме пръстчето с четчица, потопена в някакво лекарство, което се оказа екстракт от люти чушки. Обещавам й, че като порасне, ще я черпя една шкембе чорба, заради тия люти първи дни, но само да спре да смуче пръстчето. Тя ми казва „айде” и си чака чорбата :) Изглежда ми жестоко, но не искаме да заспива така. На следващата вечер сама посочва с пръстче и маха като че ли маже с четчица. На втората седмица вече сама отдръпва пръстчето си. Край на лютите чушлета. Още един проблем в търбуха на контейнера за проблеми.

     

    ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!