Един нов ден, едно ново начало

  • 19 Окт 2011

    Историята е написана от Димитринка Начева – одобрен приемен родител през май 2010


    Трети юни - като всеки друг топъл летен ден. Тази година обаче за мен този ден беше на вълнения, притеснения и очаквания.
    Събудих се рано сутринта и нахраних котето.


    Тихо е. Кафето ми е горещо. Небето е още тъмно. Светът още спи. Денят наближава… След няколко минути ще пристигне. С изгрева на слънцето ще избучи по пътя. Неподвижността на зора ще се смени с шума на деня. Спокойствието на усамотението ще бъде заместено от тежките стъпки на хората. В убежището на ранното утро ще нахлуят решения за вземане и срокове за спазване.
    През следващите часове ще съм изложена на изискванията на деня. Сега е времето да избера.


    И така избирам любовта. Няма ситуация, която да оправдава изоставянето на едно дете. Няма несправедливост, която да извинява подобна постъпка. Избирам любовта. Днес ще обичам детето, което някой друг е отхвърлил.


    Да! Детето, което някой друг е отхвърлил.


    Кафето свърши, а денят вече нахлу. Обелих картофи и приготвих кайма за кюфтенца. Отново проверих дали подаръка за приемното ми момиченце е на мястото си – там е, заедно с картичката, която лично направих за „Добре дошла”. Подаръкът е голям, плюшен, жълт Туити. Излязох да купя шоколадова торта. Слънцето вече безмилостно печеше, а аз бях потънала в мисли.


    Запознах се с детето преди около два месеца. Заедно със социалния ми работник посетихме дома, в който живее. От тогава често се виждаме – идвала ми е много пъти на гости с нейния социален работник. Аз съм ходила в дома, извеждала съм я на разходка, на кино, на луна парк. Познаваме се. Но сега е различно. От днес нататък тя ще живее при мен, в моя дом! Около мен ще има едно малко човече, което ще дойде със своите чувства, емоции, страхове и въпроси.


    Да, избирам и кротостта. Със сила нищо не се постига. Избирам да съм кротка. Ако повиша глас, нека да е глас на радост. Ако имам изискване, нека да е отправено към мен.


    Тортата изглежда вкусна - момичетата обичат шоколад. Купих и един буркан лютеница. Прибрах се и се заех с пърженето на картофи и печенето на кюфтета. Направих и таратор. Момиченцето заедно със социалния работник ще дойдат към 12:30 часа – точно за обяд. После надух балоните и ги разпръснах из апартамента. Котката разбира се успя да спука няколко, изплаши се и се скри под дивана. Сега балоните са в безопасност.


    Пуснах любимата музика на малката.


    Вече е 12:15 часа - след малко ще са тук.


    Това са най-дългите 15 минути в живота ми!


    Звъни се. Отварям. На прага на вратата стоят моето приемно дете и социалния му работник.
    -Здравейтеее - казах аз с една може би твърде широка усмивка - заповядайте, как пътувахте в тези горещини? - влезнаха.
    - Това е за теб, принцесо - подарих й подаръкът /Туити и картичката/. Прие ги равнодушно.


    Момичето спокойно си остави багажа в своята стая, в която имаше най-много балони. Там разбира се имаше и много други плюшени играчки, кукли и цветя. Тя знаеше от предварителните ни срещи, че това е нейната стая и всичко, което е вътре в нея /легло, шкафче, завивки, играчи…/ е нейно. Веднага след това поиска да играе на компютърна игра. Предложих й първо да обядваме и после да се забавляваме. Не беше във възторг, но се съгласи. Измихме си ръцете и заедно със социалния работник седнахме да обядваме. Като че ли котето беше най-гладно и изяде най-много кюфтенца. След обяд детето и котето започнаха игра. През това време ние със социалния работник поговорихме. По-късно с малката я изпратихме до спирката. На връщане поиска сладолед. Изядох и аз един – все пак беше горещо лято. После заедно подредихме багажа й и разговаряхме за най-различни неща – за приятели, за филми, за игри и училище. Беше забавно, музиката създаваше приятна обстановка. След това се изкъпа. Попитах я дали иска да си лакираме ноктите.


    - Може ли и на ръцете и на краката?-попита тя развълнувано - Всеки пръст в различен цвят?
    -Разбира се – отвърнах през смях. Беше забавно.


    После си поигра още малко с котето, вечеряхме и стана време за сън. Прочетох й приказка за лека нощ - „Питър Пан”. Стаите ни са една до друга – разбрахме се да оставим вратите отворени и да не гасим лампата в коридора.
    останах будна дълго време. Направих равносметка на деня: детето беше спокойно, все пак ми е идвала на гости и мястото й е познато. Знаеше предварително, че ще живее при мен и аз ще й бъда приемен родител. Като за първи ден мисля, че беше приятно и весело.


    Утре ще направя същия избор, а сега е време за почивка!


    Заспала съм след 12:00 часа.
    През нощта се събудих от някакъв шум - малката беше седнала на ръба на леглото ми.
    -Какво има принцесо, защо не спиш? - попитах и я погалих по главата.
    -Колко време ще остана при теб? - отвърна тя.