Истинската история на една малка принцеса

  • 19 Окт 2011

    Историята е написана от Теменужка Минкова - приемен родител на две деца. На снимката приемната майка е с 5-месечната Надя.


    В един студен ноемврийски ден през 2010г., на този свят се появява една малка госпожица. Дават и хубавото име Надя и я изоставят в една столична болница.


    По- късно бебето е записано в дома.
    Аз, като професионален приемен родител, дълго време чаках да си взема бебе. На 22 февруари след като ми предоставиха списък с бебета, се спрях на името Надя. Същия ден видях за пръв път моята малка принцеса.


    Заплени ме с големите си черни и тъжни очички. Колкото и малка да беше погледът и бе изпълнен със съмнение и недоверие. След няколко срещи започна да се отпуска, да се усмихва едва забележимо.


    Имам късмета да отглеждам и внука си, който има същата съдба като Надя, бе изоставен от майка си, и само на 42 дни, сега вече е на 3 години.


    Още от самото начало, когато започнах да ходя при Надя, разказах и на Ники за бебето. Той свикна с мисълта, че ще има още някой, който ще живее с нас.


    Най-сетне на 7 април, с голяма радост за всички, си взехме и малката чаровница.


    Още с първата си среща Надя дари своя батко с усмивки. Започна да му се смее с глас, отпусна се явно се почувства сигурна и се успокои. За нея това бе нещо ново.


    Баткото Никалас не се откъсва от Надето, между тях има една огромна любов,това чувство не може да се опише с думи, достатъчно е да ги видиш заедно и да разбереш това.


    Много съм щастлива с моите малки съкровища,те са дар за мен. Бях много самотна преди, а сега имам за кого да се грижа. Има на кого да дам моята любов и да получа същата от Надето и Ники.


    Много бих се радвала да има и други "мами" като мен, за да няма нещастни дечица. Трябва да има само усмивки любов и щастие за тези малки дечица!!!


    Дано имат късмета да си намерят и мама и татко!!!!