Професия „майка“ – част 1

  • 28 Фев 2012

    Броят на изоставените деца у нас е близо 6000, а приемните родители за цяла България са едва 900.

    Професия „майка“

    Тя не е биологичният родител на децата, които отглежда. Но не го прави, защото се е наложило. Поискала го е! За нас те са нейната работа, за нея са кауза. Така би могла да започне която и да е история за приемното родителство. Сценарият нататък зависи от всички нас.

    Не бъркайте с осиновяването!

    Приемната грижа и осиновяването си приличат, но само в началото на процеса. Кандидатите подават пакет от документи, за да стартират процедурата, минават през социална оценка, която обхваща лични детайли от живота им... Но приликите са до тук. При осиновяването следва приемане на детето в семейството като пълноправен член – не само физически, но и административно. Докато приемните родители полагат грижи за приемните деца за определен период от време. Така осиновяването дава шанс за семейна среда на 1-2 деца, а приемната грижа – на много повече. След нея се търси най-доброто решение. Децата обикновено не се връщат в дом, а се осиновяват, реинтегрират се в биологичните им семейства или започват да се издържат сами, ако са пораснали.

    Видовете приемна грижа

    • доброволна – приемният родител продължава своята трудова заетост и получава от държавата минимална сума, с  която да покрива нуждите на приемното дете.
    • професионална – родителят получава заплата за оказваната от него приемна грижа и по този начин продължава своята трудова реализация, гледайки деца.

    „Да си приемна майка е много отговорна професия“, казва Мариана Тасева от фондация „За Нашите Деца“. Мариана, която одобрява кандидатите за приемни родители, се шегува, че те са истински рейнджъри: „На разположение са 24 часа в денонощието. Макар да не са биологичните родители на приемните деца, ги защитават със зъби и нокти и често водят една война без кръв с институциите. Тези хора показват как едно семейство може да помогне не на 2-3, а на 30-40 деца. Затова казвам, че са способни на любов в слонски дози.“

    И сам воинът е воин

    Точно такава любов – безгранична, стои в основата на приемната грижа. Любов, която дава бъдеще на едно дете, но и запълва пукнатините, нанесени от травмата на изоставянето. Във фондация „За Нашите Деца“ има около 30 от въпросните „рейнджъри“. Някои са двойки, официални семейства, голяма част са от приемни родители са самотни майки (приемните татковци са рядкост). „Дамите в България са много по-амбициозни и имат повече какво да дадат. Татковците са по-скоро подкрепяща среда за своите половинки“, обяснява Мариана. „Двуполюсният модел е важен, разбира се, но самотната приемна майка по нищо не отстъпва на истинската, чийто партньор отсъства по цял ден от къщи.“

    Мотивите

    Някои жени пожелават да станат приемни майки, ръководени от мисълта да дадат максимално много на повече деца. При други техните собствени деца вече са пораснали и са поели своя път, а майките, видели,      че са успешни родители, решават да бъдат такива и за други деца. Трети смятат, че ги бива в работата с деца, и стават професионални приемни родители като продължение на трудовата им реализация. Не са малко и дамите с високи позиции в обществото, които намират приемната кауза за по-важна от кариерата.

    Нова работа

    „Просперитетът не е всичко и тези жени търсят вътрешно удовлетворение“, обясняват от фондацията и дават пример с дама инженер, която се е отказала от заемана престижна длъжност, за да гледа афроамериканче. В момента вместо високата си заплата получава тази, която й се полага като негова приемна майка. „Много й е трудно, а детето учи в колеж, справя се отлично с английския и танцува доста добре. Ще се опита да го изпрати да следва в чужбина“, разказва Теодора Стоименова, маркетинг мениджър на фондацията.

    Училище за родители

    Кандидатите за приемни родители получават от „За Нашите Деца“ пълен пакет от обучение по приемна грижа. То продължава четири месеца. След него участниците казват, че са станали по-добри родители. До приключване на обучението приемните майки се профилират коя какви деца да гледа – на ниво родилен дом (идеята е бебетата да не живеят и месец в социална институция, а да попаднат от първия ден в естествена семейна среда), деца на по-голяма възраст или пък деца със специфични нужди.

    Лично отношение

    Пример за последното е приемна майка, която дълги години е работила в дом за деца с увреждания. Когато се насочила към приемната грижа, решила да се профилира отново в гледането на болни деца. „Не искам здраво дете“, казвала тя. „Мога да дам много повече на дете, с чиито специфични нужди друг няма да се справи.“ Професионално отношение – би си казал някой. И ще е прав, но донякъде. Защото, когато става дума за майчинството като професия, отношението няма как да е само професионално.

    Как ще се разделят детето и приемният родител?

    Това е най-често задаваният по темата въпрос – хората се страхуват от привързването, когато то е временно. Замислете се обаче: не се ли разделяме и с нашите собствени деца? „Те започват да изграждат свои характери и визия за бъдещето и в един момент трябва да ги пуснем да полетят“, казва Мариана Тасева от фондация „За Нашите Деца“. „Не виждам защо се притесняваме за раздялата при приемното родителство. Все пак идеята е да се търси не дете за семейството, а най-доброто за детето.“

    Продължение…

    Източник: списание ELLE, брой март 2012 година, Мариана Тасева от фондация "За Нашите Деца" говори за приемната грижа.

    Снимка: senecacenter