Анна Петрова: Много е хубаво да наблюдаваш развитието на детето години наред и накрая историята му да е с щастлив край

  • 25 Авг 2015

    В процеса по приемна грижа, социалният работник често остава в сянка, затова днес ви представяме Анна Петрова. Анна е социален работник в Центъра по приемна грижа към фондация „За Нашите Деца“, отдадена на своята работа и на мисията приемна грижа. Нейният професионален опит e свързан с пряката работа с деца, родители и общности, като преводач, преподавател и координатор на проекти, финансирани от международни дарителски организации. Образованието й е в сферата на социалните дейности, психологията и педагогиката.

     

    Разкажи ни как помагате на приемните родители и за какво те могат да разчитат на вас?



    А.П.: Социалният работник е на 24-часово разположение, служебните ни телефони винаги са включени и ако иманякаква криза, някакъв проблем, а дори приемният родител само да иска да сподели нещо с нас, ние сме на негово разположение. В началото на настаняването посещаваме повече от веднъж месечно приемното семейство, за да видим как протича адаптацията на детето. Може да поговорим с тях, да им дадем съвет. Ако приемният родител наблюдава нещо притеснително у детето, може да го насочим към специалист медик или от фондацията, но ние сме до тях в през целия период на настаняването.



    В ежедневната си работа се докосваш до много съдби на деца и семейства. Има ли някоя която най-много те е докоснала и е останала трайно в твоето съзнание?

     

    А.П.: Всъщност са няколко. По време на работата ми по услугата „Социализиращи дейности” на децата от Дома за медико-социални грижи „Св. София“ имам запазени много ярки спомени в съзнанието. Аз познавам съдбите на тези деца и тяхното развитие във времето. Много добре съм запозната със случаите на деца, настанени от институцията в приемни семейства на фондацията. Открояващ се е споменът ми за едно дете, с тежка съдба. Беше настанено месеци преди да навърши година в Дома за медико-социални грижи. Дете на алкохолно зависими родители. След навършване на 3-годишна възраст, то бе настанено в приемно семейство, след това обстоятелства наложиха преместването му в друго приемно семейство. Във второто семейство детето се адаптира много добре, веднага се забеляза голям напредък в общото му развитие. Към настоящия момент то е осиновено в чужбина. Много е различно и хубаво, когато наблюдаваш развитието на детето години наред и накрая историята му да има щастлив край.

     

    Как се работи по случай на дете изведено от своето семейство, поради това, че е станало свидетел на насилие?

     

    А.П.: С такива деца, особено, когато имаме съмнение за насилие, упражнено върху него или е присъствало на такава сцена с други членове на семейството, трябва да сме много предпазливи. Предпазливи в това каква информация поднасяме на детето, хората, с които то се среща и къде ще бъде настанено. Много е важно за социалния работник да събере максимално пълна информация, за да може да я предостави на приемния родител и да го насочи към това как да общува с детето, как да подхожда към него, как да се изгради доверителна връзка и как да реагира, когато детето започне да споделя информация за насилие в биологичното му семейство.

     

    Какво преминава през ума на един социален работник, когато получи случай на спешно настаняване на дете?

     

    А.П.: Първото нещо е, че е необходимо да се намери семейство на това дете и на база информацията, която имаме за него и обстоятелствата, довели до извеждането му от семейна среда, преценяваме кой приемен родител може да откликне на нуждите му в настоящия момент. Договореностите с Отдел „Закрила на детето” се извършват на ниво Ръководство на Центъра по приемна грижа.